ЗООХРАНИНВЕСТ

 
  • Увеличете шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намалете шрифта

Пъдпъдъци

Е-мейл Печат

Японския пъдпъдък (Coturmix coturnix japonica) е най-дребният представител на разред "Кокошови", отглеждани за месо и яйца. В света са създадени множество линии, породи и разновидности:жълто-кафяви, Австралийски, Манджурски златист, Смокингов, Мраморен, Естонски, Бял и Чер Английски, Фараон и много други.

Те се отнасят към различни продуктивни направления, което определя разнообразието им по отношение на живото тегло - от 125 г. до 300 г. за различните породи. Изключително висока е и яйчната продуктивност. За една година от една женска птица се получават средно 250 яйца със средно тегло 9-10 грама. Отглеждат се от еднодневна възраст до четириседмична възраст в специални клетки (люпилни), осигурени със силна светлина, осигуряваща им и достатъчно топлина. Хранят се 3 пъти дневно със стартерна смеска за пъдпъдъци. Подрастващите и носачките са на възраст от 4 седмици до 1 година. Отглеждат се в 5-6 местни клетки. Хранят се два пъти на ден. Осветлението е желателно през нощта, за да се стимулира яйценосенето.

История на Японския (Coturnix) пъдпъдък:
Пъдпъдъците принадлежат заедно с кокошките, фазаните, яребиците към Семейство Phasianoidea на Разред Galliformes от Клас Aves на животинското царство.Видове или подвидове от Род Coturnix са обитатели на всички континенти без Америка. Един от тях, Coturnix coturnix или т. нар. обикновен пъдпъдък, е мигрираща птица за Азия, Африка и Европа. Някои междинни подвидове, които са известни, са европейският пъдпъдък Coturnix coturnix coturnix и азиатския или японски пъдпъдък Coturnix coturnix japonica. Един подвид, мигриращ между Европа и Азия, е одомашнен в Китай.Някои от тези птици са отглеждани като домашни и пойни.Одомашнените пъдпъдъци са пренесени около ХІ в. от Китай в Япония през Корея (Howes, 1964). Във всеки случай пъдпъдъци са одомашнени за пръв път в Ориента, а не в Средния Изток, както твърдят някои автори.

Одомашнените подвидове Coturnix coturnix japonica се наричат Японски пъдпъдъци, но са известни и под други имена: Обикновен пъдпъдък, Източен пъдпъдък, Азиатски пъдпъдък, Фараонов пъдпъдък, Червеношиест пъдпъдък, Японски сив пъдпъдък, Японски мигриращ пъдпъдък, Кралски пъдпъдък и Японски кралски пъдпъдък. Правилната номенклатура за Coturnix coturnix japonica би трябвало да е Японски пъдпъдък или пъдпъдък, но не coturnix quail, тъй като на латински "coturnix" се превежда като пъдпъдък.


Пиленца на пъдпъдък:

Описание
Младите пъдпъдъчета са жълтеникави с кафяви шарки и много наподобяват пуйчета, като се изключи големината и теглото. Новоизлюпените пиленца тежат около 6-7 грама, но нарастват бързо през първите няколко дни. На около тридневна възраст се появяват първите летателни пера, а пълно оперение се постига на около четириседмична възраст. Частично сексиране е възможно на около триседмична възраст по жълтокафявите пера по гърдите на мъжките птици, но това не е напълно меродавен метод дори и за напълно зрели птици.

 


Мъжки (дясно) и женски (ляво) Quails

Зрял мъжки екземпляр:
Зрелият мъжки пъдпъдък тежи около 100 до 140 грама (3 1/2 до 5 унции). Мъжката птица може да бъде идентифицирана по ръждивокафявите пера по горната част на шията и част от гърдите.Мъжките освен това имат клоакална жлеза, луковичоподобно образувание локализирано около горния ръб на ануса, секретиращо бяла, пенеста маса.Тази уникална жлеза се използва за преценка на репродуктивните качества на мъжките екземпляри (Cheng, Hickman and McIntyre (1985). Младите птици започват да издават специфични звуци на 5-6 седмична възраст. Sanford (1957) описва звуците на мъжките като силни, кастанетоподобни, наподобяващи "pick-per awick" или "ko-turro-neex". През пиковия период на нормалния размножителен период мъжките птици пеят през нощта.

Зрял женски:
Зрелият женски екземпляр е малко по-тежък от мъжкия, тежейки от 120 до 160 грама 120 (4 до 5 1/2 унции). Оцветяването на перата е наподобява това при мъжките с изключенние на перата по шията и гърдите, които са по-дълги и по-светли.

 Пъдпъдъчи яйца:
 Яйцата се характеризират с разнообразна окраска, като вариациите са от снежно бяло до напълно кафяво.Най-често те са тъмнокафеникави и като напръскани с по-светли петна.Нормалното яйце от зряла женска тежи средно около 10 грама (1/3 унции), което съствлява около 8% от телесната маса, докато кокошето яйце съставлява около 3% от телесната маса на носачката. Яйцето на пъдпъдъка съдържа 158 Cal. енергия, 74.6% вода, 13.1% протеин, 11.2% мазнини. Минералния състав включва 0.59 mg калций, 220 mg фосфор и 3.8 mg желязо. Витаминното съдържание е 300 i.u. витамин А, 0.12 mg витамин B1, 0.85 mg витамин B2 и 0.10 mg никотинова киселина.

 Месо от пъдпъдък:
Месото от японски пъдпъдъци има отлични органолептични свойства специфичен вкус и аромат, високо съдържание на на белтъчини, наминерални соли / калий, калций, фосфор, желязо , мед, манган, кобалт/ и на витамини /А, В1, В2, РР, В12, D, E/ и е с нежна структура на мускулните влакна. Месото на пъдпъдъка не съдържа много мазнини, а костите му са съвършенно тънки. В него има екстрактивни вещества, които са добри стимулатори на стомашната секреция и възбуждат апетита.

ПОРОДИ ДОМАШНИ ПЪДПЪДЪЦИ

    Днес в света съществуват над 60 линии, разновидности и породи японски пъдпъдъци, които се отличават по своите продуктивни качества, цвят на оперението, окраска на черупката и поведение.
     Японска порода. Птиците са от лек яйценосен тип.Живото тегло на полово зрелите мъжки птици е 115-120 г, понякога достига до 130 г, а на женските- средно 125-140 г. Окраската наподобява много окраската на дивия пъдпъдък. Птиците са изключително скорозрели. Започват да снасят на 35-40-дневна възраст. За една година се оплучават до 300 яйца на носачка със средно тегло на яйцата 9-11 г. Те са с много разнообразна окраска. Основно оцветяване на черупката е бяло-зеленикаво-кафеникаво, напръскано с тъмнокафяви, сивочерни до черни петна.
     Недостатъкът на породата е ниското живо тегло на птиците. Поради това обработените трупчета на отгледаните до петседмична жъзраст мъжки и голяма част от приключилите снасянето женски се отнасят към второ качество.
     Порода Фараон. Окраската е като на дивия пъдпъдък. Живото тегло на женските е средно 235г с колебания от 160 до 310г, а на мъжките - от 160 до 260 г. Започват да снасят на 45-50-дневна възраст. Носливостта достига 220 яйца със средно тегло 12-14 г. Породата се използва за производство на бройлерно месо. В секцията "Птицевъдство" в Тракийския университет при интензивно угояване на 35 дни пъдпъдъчетата достигат средно живо тегло 170 г. (173,5 г. за женските и 165,7 за мъжките) при среден разход за фураж 3,35 кг за 1 кг прираст.
     Бял английски. Оперението е бяло, но много често се срещат и отделни тъмни пера. Очите са тъмни, краката-розови. Птиците са изключително красиви. Живото тегло на женските е средно 160-180 г, а на мъжките - 140-160 г. Носливостта е средно 280 яйца при средно тегло 10-11 грама.
     Чер английски. Оперенито варира от почти черно до кафяво. Женските тежат средно 180-200 г, а мъжките 170-180г.. Половата зрялост настъпва на 6,5-7 седмична възраст. Носливостта е около 280 яйца годишно при средно тегло на яйцата 10-11г.В секцията "Птицевъдство" при угояването на птици от тази порода на 35 дни пъдпъдъчетата достигат средно живо тегло 153г (157г за женските и 148 г за мъжките) при разход за фураж 3,77 кг за 1 кг прираст.
     Смокингов пъдпъдък. Имат кафяво-черен гръб и крила, и бели гърди. Живото тегло на женските е средно 160-180 г, а на мъжките - 140-160 г. Половото съзряване настъпва на шестседмична възраст. Носливостта е около 280 яйца годишно при средно тегло на яйцата 10 грама.
     Мраморен пъдпъдък. Породата е създадена в Русия от мутантни форми, получени при локално облъчване с рентгенови лъчи на семенниците на птици от яйценосната Японска порода. Цветът на оперението е от сив до бежов, като по гърба и особено по гърдите може да се наблюдават слабо забележими по-тъмни точки. През последните години живото тегло на породата значително се увеличи. По своите продуктивни показатели тя се доближава до птиците от месодайния тип. Женските тежат 190-230г, а мъжките - 160-190г. Половата си зрялост птиците достигат на възраст 47-52 дни. Носливостта е около 280 бр. при тегло на яйцата 12-13 г. Угоителните способности на птиците в млада възраст са много добри. В опита на секция "Птицевъдство" на 35-дневна възраст е достигнато средно тегло на пъдпъдъчетата 166 г. при среден разход за фураж 3,5 кг за 1 кг прираст.
     Син пъдпъдък. Тази порода е много красива, птиците са с дребни деликатни пропорции и имат качулка от светли пера на главата. Разпространени са в Тексас, Ню Мексико, Аризона (САЩ) и в Мексико, където се срещат в три разновидности. Познати са още като сини кончета или памукови пъдпъдъци. Много са приятни за отглеждане и не са агресивни като Гембеловия пъдпъдък.
     Бобуайт.Името би могло да създаде погре6на представа за това, че оперението е бяло, но това не е така. То е цветно и много красиво.Срещат се в средните и южните части на САЩ, където има много различни разновидности. Среща се също в Куба и Мексико.
     Китайски пъдпъдък. Заради малките си размери е наричан още "копче".Това е най-дребният пъдпъдък с около 4,5 инча (11,43см) дължина. Срещат се в Индия, Шри Ланка, Южна Азия, Тайван. Освен с тъмно оперение срещат се и разновидности със сребристо оцветяване.
     Гембелов пъдпъдък (калифорнийски). Това е пустинен пъдпъдък, разпространен в югозападните американски щати и западните части на Мексико. Много е подобен на разпространените в Калифорния пъдпъдъци. Породата е тази, за чиито представители се сещат хората, когато си мислят за пъдпъдъка, тъй като са го виждали и чували в много уестърни, филмирани в Аризона и Калифорния.
(Атанас Генчев и Димитрина Алексиева"Отглеждане на японските пъдпъдъци"-2001 г.)

 ХРАНЕНЕ НА ЯПОНСКИТЕ ПЪДПЪДЪЦИ

      Eдно от важните условия за успешното отглеждане на пъдпъдъци при промишлени условия е организацията и прилагането на пълноценно хранене. Хранителните потребности на японските пъдпъдъци не са така добре проучени както при някои други птици, но усилената изследователска работа през последните години постепенно запълва тези празноти. Най-често се срещат препоръките за хранителната стойност на фурайните смески за отделните възрастови категории японски пъдпъдъци, посочени в таблица 1.

     Малките пъдпъдъчета получават първата си храна не по-късно от 12 часа след излюпването. По-късното захранване на птиците се отразява неблагоприятно върху по-нататъшните растеж и преживяемост. През първите две седмици птиците се хранят пет пъти в денонощието с брашнена смеска. След втората седмица пъдпъдъците се хранят четири пъти, най-добре е да се използва гранулат(натрошени гранули). През петата-шестата седмица, за да се избегне преждевременното полово съзряване , птиците се хранят два пъти дневно с фуражна смеска,съдържаща 18% суров протеин.

Таблица 1: Потребностите от хранителни вещества при японските пъдпъдъци

Показатели

Възраст на птиците,седмици

Възрастни птици

Племенни

Угоявани

Стоково стадо

Родителско стадо

до 3

4-5

4-5

Енергийно протеинно отношение

118-120

140-150

145-155

135

130-135

Енергия, MJ/г

11,7-12,6

11,5-12,0

12,5-12,8

11,3-11,6

11,3-11,6

Протеин, %

24-25

18-20

20-21

20-21

21

Лизин, %

1,4

1,0

1,0

1,0-1,1

1,0-1,1

Метионин, %

0,45-0,5

0,43-0,45

0,43-0,45

0,35-0,4

0,35-0,4

Метионин+цистин, %

0,85-0,92

0,7-0,75

0,7-0,75

0,7-0,75

0,7-0,75

Триптофан, %

0,3

0,24

0,24

0,3

0,3

Фенилаланин+тирозин, %

1,8

1,6

1,6

1,4

1,4

Калций, %

1,2

1,0

1,0

2,8-3,0

2,8-3,0

Фосфор, усвоим, %

0,6

0,45-0,5

0,45

0,45

0,45

Витамин А, UI /кг

10000

10000

10000

10000

12000

Витамин D3, UI/кг.

3000

2500

2000

2500

3000

Витамин Е, UI/кг.

45

30

20

15

40

Витамин B1, mg/кг

2

2

2

2

2

Витамин B2, mg/кг

6

6

4

4

8

  Таблица 2: Средна дневна консумация на фураж

Възраст,седмици

средно на ден

Необходим фураж,
г средно за 1 седмица

с натрупване

1

3,93

27,48

27,48

2

8,95

62,68

90,16

3

14,31

100,18

190,34

4

19

133,05

323,39

5

23,02

161,15

484,54

6

23,67

165,69

650,23

     Японските пъдпъдъци се отличават с изключително интензивен растеж и добро оползотворяване на фуража. Това обстоятелство изисква хранителната стойност на използвания фураж строго да отговаря на потребностите на пъдпъдъчетата.Тъй като невинаги компонентният състав на използваните фуражни смески е еднакъв, а стресовите ситуации се отразяват крайно отрицателно върху растежа,преминаването от един фураж към друг трябва да става постепенно, в продължение на 5-6 дни. Смеската през този период се съставя по следния начин: 1-вия-2-рия ден - 70% стар и 30% нов фураж, 3-тия-4-тия ден - 50% стар и 50% нов фураж, 5-тия-6-тия ден 30%стар и 70% нов фураж и след 6-тия ден се преминава към хранене само с нов фураж.
     Ако птиците не се хранят с пълноценни комбинирани фуражи през периода на половото съзряване (шест-осемседмична възраст) и за да се предотвратява изпадането на влагалището,необходимо е допълнително да се включват поливитаминни препарати. Това може да става с водата за пиене или чрез включване на витаминен премикс във фуража. Според данни на различни автори до настъпване на полова зрялост пъдпъдъците се нуждаят от около 630-660г. фураж.В наши опити разходът на фураж до настъпването на полова зрялост (40-45 дни) е бил средно 650 г, а 1 кг прираст е постигнат средно с 3,3 кг фураж.
     При отглеждането на японски пъдпъдъци независимо от възрастта най-често се препоръчва хранене на воля. Ограниченото хранене влошава яйчната продуктивност на птиците.
     За да се усвоява по-добре фуража от пъдпъдъците, необходимо е един път седмично да се дава едър пясък или дребни камъчета (диаметър 2-3 мм) и в никакъв случай ситен пясък. Количеството на даваните камъчета трябва да бъде около 0,5% от средната дневна консумация на фураж от птиците (табл.2).
     Важен организационен момент при храненето на малките пъдпъдъчета е, че през първите седмици от живота им не се дава пясък, защото те не го различават от фуража и са възможни случаи на прекомерна консумация и повишена смъртност.
     Съотношението между потребностите от храна и вода е 1 : 1,2-2,9 и в много голяма степен се определя от температурата на средата.
     При липса на специални комбинирани фуражи за пъдпъдъците е възможно през първите три седмици да се използва стартерен комбиниран фураж за пилета бройлери. Този фураж може да бъде използван и за носачките, като в смеската задължително се включва допълнително креда.
     В личното стопанство може да се приготвят смески със задоволителен състав при участието на 50-55% зърнени фуражи (царевица, пшеница, ечемик), 25-40% шротове или експелери (соев шрот, пълномаслена екструдирана соя, слънчогледов шрот, слънчогледово кюспе), 3-5% храни от животински произход (рибено, трупно брашно), 1-3% минерални добавки (креда, дикалциев фосфат) и витамини(табл. 3)

Таблица 3: Примерен състав и хранителна стойност на фуражни смески за пъдпъдъци

Компоненти

Възраст на птиците, седмици

Племенни

Угоявани

Носачки

до 3

4-5

4-5

4-5

6-46

6-46

6-46

6-46

Царевица

373,0

230,0

406,0

420,0

215,45

487,95

190,0

185,0

Пшеница

100,0

400,0

210,0

130,0

282,0

0

192,0

181,6

Ечемик

0

0

0

0

0

0

90

70

Пшеничени трици

0

0

0

0

0

0

20,3

30

Слънчогледов шрот

150,0

140,0

205,0

200,9

160,0

120,0

0

0

Слънчогледов кюспе

0

70

0

0

100

0

267

390

Соев шрот

300

100

120

145

100

250

100

0

Рибено брашно

35

20

20

20

30

30

30

30

Люцерново брашно

0

0

0

0

15

15

15

15

Растителни мазнини

0

0

0

45

0

0

0

0

Дикалциев фосфат

32

24

24

24

33

33

33

33

Креда

1,2

4,6

5,0

4,6

55,0

55,0

55,0

55,0

Лизинов концентрат

0

1,5

1,2

0,7

0,75

0

0,9

1,9

DL - метионин

0,80

0,90

0,80

0,80

0,60

0,85

0,60

0,30

Витаминен премикс

5

5

5

5

5

5

5

5

Кензим W

0

1

0

0

0

0

0

0

Роксазим

0

0

0

0

0,2

0,2

0,2

0,2

Сол

3

3

3

3

3

3

3

3

100 грама смеска съдържа:

Обменна енергия,MJ/kg

11,7

11,8

11,9

12,5

10,8

11,2

10,7

10,6

Суров протеин, %

24,6

20,1

20,0

20,0

21,3

21,1

21,1

21,2

Калций, %

1,2

1,00

1,00

1,00

3,03

3,03

3,04

3,05

Фосфор,усвоим, %

0,60

0,43

0,43

0,43

0,60

0,60

0,60

0,60

Лизин, %

1,35

1,00

1,00

1,00

1,00

1,15

0,04

1,00

Метонин+цистин, %

0,88

0,77

0,75

0,75

0,79

0,76

0,80

0,81

(Атанас Генчев и Димитрина Алексиева "Отглеждане на японските пъдпъдъци" - 2001 г.)

Пълноценните фуражи, може да бъдат изпълнени по зададени показатели от клиента и с негови суровини.

ФУРАЖИ ЗА ПЪДПЪДЪЦИ  

Пълноценните фуражи съдържат различни суровини от растителен и животински произход, минерални добавки, витамини и други биологично активни вещества. Участието на отделните компоненти се определя от оптимизирани по състав хранителни рецепти в съответствие с потребностите на вида и различните категорий.
Основните предимства на пълноценните фуражи са следните:

  • Осигуряват всички необходими за животните хранителни вещества в подходящо съотношение и при избор на компонентите в зависимост от цената им на пазара.
  • Повишават биологичната пълноценност на отделните компоненти чрез подходяща комбинация между тях и отстраняват или намаляват неблагоприятното влияние на някои фуражи при самостоятелно хранене.
  • Дават възможност за приложение на научните постижения в областта на храненето на животните в практиката чрез спазването на лесно изпълними препоряки за техниката на хранене. 
  • Позволяват внедряване на механизация при храненето, с което се облекчава и се намалява влаганият труд за получаване на единица животинска продукция.
  • Допринасят за повишаване на продуктивноста на животните и за намаляване разхода на фураж за единица продукция.
  • Повишават общата икономическа ефективност от животновъдството, благодарение на посочените предимства при хранене с тях.

Аграрно Полипромишлено Придприятие - "Зоохранинвест" произвежда пълната гама от пълноценни гранулирани и негранулирани фуражи за всички видове и категории птици. Смеските са съобразени с техните потребности и ежедневни нужди и са с показатели отговарящи на всички съвременни изисквания. Хранителните рецепти се разработват с помоща на специализираната компютърна програма "Комфу-2002" със възможност за следене на 93 хранителни показателя. Имаме възможност за разработване на индивидуални рецепти и дажби с показатели и суровини зададени от нашите клиенти, съобразени с потребностите на техните птици.

УГОЯВАНЕ НА ЯПОНСКИТЕ ПЪДПЪДЪЦИ

     За целите на угояването след навършване на триседмична възраст птиците се разделят по пол,като през следващите две седмици те се отглеждат разделно-полово. Угояват се всички излишни мъжки и изостаналите в развитието си женски, предназначени за племенни нужди. С цел да се предотврати развитието на половата система и да се получи по-нежно и по-висококачествено месо,продължителността на светлинния ден през четвъртата и петата седмица трябва да намалява.Ако до 21-я ден се прилага непрекъснато осветление,през следващите 14 дни продължителността на деня се съкращава с 1 час на ден до достигане в края на периода 8-10 часа.Интензивността на осветлението при тази категория птици трябва да бъде 5-10 лукса.
     През периода на угояване температурата в помещението е най-добре да бъде 21-24° С, а относителната влажност на въздуха - 55-70%. За да се постига най-ефективен растеж,птиците се настаняват в групи по 10-15 броя, като на една птица се предоставят 80-90 см2 от площта на клетката. На една птица се предвиждат по 3 см. фронт на хранене и на поене. Важен момент при формирането на групите за угояване е изравняването им по тегло. Това гарантира равномерен растеж на всички индивиди в групата, което намалява стреса и гарантира по-ефективен прираст.
     През периода на угояване потребностите на птиците от хранителни вещества постепенно намаляват. При угояването им фуражът се предоставя на воля. С цел да се подобри оползотворяването на фуража, веднъж седмично към него се добавя едър пясък в доза около 1 гр на птица.
     След като навършат петседмична възраст, по-нататъшното угояване на птиците е икономически неизгодно поради увеличаването на разхода на фураж. На тази възраст птиците се колят и реализират за месо.

 ОТГЛЕЖДАНЕ НА ПТИЦИ ЗА ПЛЕМЕННИ НУЖДИ

Отглеждане на птици за племенни нужди:
     Препоръчително е птиците за ремонт на стадото също да се отглеждат разделно-полово.При настаняването им в клетките броят в групата е желателно да не надвишава 15, като на една птица се предоставя площ 90-120 см2. Задължително е групите да са изравнени по живо тегло. Фронтът за хранене и за поене е по 2,5-3 см на птица. Изискванията към температурно-влажностния режим не се различават от тези при угояваните пъдпъдъци.
     Половата зрялост на японските пъдпъдъци се влияе силно от продължителността на светлинния ден. При 12-часов светлинен ден птиците достигат полова зрялост на 10-седмична възраст, а при 14-часов - на 46 дни. През периода четири-шестседмична възраст ремонтното стадо се отглежда при стабилен 16-часов светлинен ден, като интензивността на осветлението е между 5 и 45 лукса (най-добре 25-30 лукса).
   Съществен момент в технологията на отглеждане на ремонтните птици през периода четири-шестседмична възраст е храненето им. За да не се допусне ранно затлъстяване (особено при породите за месо и яйца и само за яйца), а също и ранно полово съзряване,през този период се използват фуражни смески с намалено съдържание на протеин (18-20%). Птиците се хранят нормирано, два пъти дневно в зависимост от продуктивното направление и възрастта с 18-24г фураж на ден.
     За да се избегнат случаите на изпадане на влагалището след пронасянето, съдържанието на витамини през периода четири -шестседмична възраст трябва да бъде с 50% по-високо в сравнение с предходния.

 ОТГЛЕЖДАНЕ НА ПОЛОВО ЗРЕЛИ ЯПОНСКИ ПЪДПЪДЪЦИ

Отглеждане на полово зрели птици:
    При възрастните пъдпъдъци групите се сформират след навършване на петседмична възраст, но не по-късно от шестседмична, тъй като женските достигат полова зрялост на 42-45 дневна възраст. По-нататъшното разместване на пъдпъдъците не е желателно
    Птиците се настаняват в клетки с наклонен под. Тези конструкции позволяват свободно търкаляне на яйцата, което ги предпазва от напукване на черупките. Когато японските пъдпъдъци се отглеждат в клетки с хоризонтален под, яйцата се събират два пъти дневно, за да се запази целостта им. Тъй като женските снасят в късните следобедни часове или през нощта, желателно е яйцата да се събират рано сутрин и в края на работния ден.
     Броят на птиците в една клетка е от 10 до 15, като площта е в зависимост от насоката на използване - за получаване на стокови или на разплодни яйца. При сформирането на стоково стадо на една птица се осигуряват 100-150 см2 от площта на клетката, като височината и в най-ниската част може да бъде по-малка– 15-20 см. При сформирането на родителските стада площта на една птица трябва да бъде 200-240 см2, като височината на клетката в най-ниската и част не бива да е по-малка от 20 см. Това дава възможност за безпрепятствено и нормално съешаване на птиците.
    Половото съотношение при японските пъдпъдъци е доста тясно–1:3 или 1:4 и зависи от размера на групите. Колкото по-малка е тя, толкова по-тясно е половото съотношение.
     През продуктивния период японските пъдпъдъци се хранят на воля с фуражни смески, съотвестващи по хранителна стойност на изискванията в табл.1 Фуражната смеска се зарежда два пъти дневно.За да не разпиляват птиците фуража, хранилките трябва да се зареждат не повече от половината от дълбочината им. На птиците се осигурява постоянен достъп до водата. Дори и кратковременното жадуване може да предизвика срив на носливостта. Освен това жадуването изостря агресивността на птиците, което води до появата на канибализъм. Фронтът на хранене при възрастните птици е 2,5-4 см, а фронтът на поене – 2,5-3 см на птица. За да се поддържа интензивност на снасяне през продуктивния период, температурата в помещенията при японските пъдпъдъци трябва да бъде 20-22°С. Ако тя падне под 16°С, носливостта силно намалява и дори се преустановява. При постоянно поддържане на температури под 10°С, особено ако това е съпроводено с течения или висока относителна влажност, повишава се и смъртността.

 ПРОДУКТИВНОСТ НА ПЪДПЪДЪЦИТЕ

    Японските пъдпъдъци са изключително скорозрели птици. Птиците от породите за яйца пронасят на 35-39 дневна възраст, от породите за месо и яйца - на 42-45 дневна и от породите за месо - на 45-50дневна възраст. За около две седмици след пронасянето те достигат 50% носливост. Отчитайки факта, че японските пъдпъдъци достигат върхова носливост 3-4 седмици след пронасянето, може да се оцени динамиката на тези промени. Средната носливост варира между 200 и 220 броя годишно при породите за месо, между 220-250 при породите за месо и яйца и между 280-300 броя при породите за яйца.

Пъдпъдъците за месо се харектеризират с висока скорост на разтеж, което позволява на пет-шестседмична възраст да бъдат реализирани. Месото от пъдпъдъци се получава от две категории: угоени млади птици на възраст до 45 дни и угоени възрастни птици след приключване на продуктивния период. Независимо от възрастовата категория птиците, предназначени за клане, трябва да бъдат с тегло не по-ниско от 110 грама.